И тази година Motoblog.bg е единствената медия в България, която ще ви покаже снимки от мотоциклетното изложение MCN Motorcycle Show в Лондон и ще ви запознае с интересните модели, присъствали на него. Това е възможно отново, благодарение на нашия редовен читател и фен Калин, чийто впечатления можете да прочетете надолу.

MCN Carole Nash Motorcycle Show, което се проведе за поредна година в центъра Excel London, зарадва почитателите на мотоциклетите с доста добра организация, много известни личности и нелоша програма. Тази година обикаляйки около фирмите производители забелязах, че нямаше огромно промяна в дизайна и агрегатите на техните модели, но въпреки това имаше какво да се види и грабне окото, а дори и да ме изненада приятно.

На главния вход беше базиран щандът на немската компания BMW, която беше заложила на новите си крузери със „скромни” агрегати от 1 600 куб.см. С тях тя ще се опита да се наложи на пазар, на който досега властваше един производител, а именно Honda, със своя модел Goldwing.

От BMW предлагат незабравимо удоволствие от карането на тези чудовищни машини с комфортни места за водача и пасажера, както и с перфектно окачване, което не изтощава водача с излишно натоварване, а го оставя просто да насочва мотоциклета, който се контролира от най-нови технологии и мощен компютър. Баварците твърдят, че моделите им с 1 600-кубикови двигатели са с най-ефективната система на работа при 6-цилиндровите крузери. Аз лично мисля, че тези автомобили на две гуми имат шанса да заемат мястото на Goldwing доста скоро.

От BMW не предложиха нищо друго, с което да направят впечатление. Дори S 1000 RR, на който бяха залагали толкова надежди две години подред, присъстваше само с един екземпляр, ако не броим версията от Британския шампионат по мотоциклетизъм.

За сметка на това обаче, Kawasaki показа нещо ново. Промени в дизайна, по-мощни двигатели и по-голямо желание да се бори на пазара тази година, от който и да е друг производител. Коментарът ми за новия ZX-10R е „трябва да се види и да се почувства”. Това е мотоциклет с нов вид, ново окачване, нов облик, нов двигател ….. просто красота.

Тази година от компанията бяха докарали и ZZR1400, който се радваше на новата си окраска в ментово зелен металик, но не и на голямо внимание, отделящо се на братята му в по-малките класове. Също така, бяха изложени моделите Z1000, който все по-успешно се налага в стрийтфайтър категорията, и огромният крузър за дълги разстояния GTR1400.

Освен това, на щанда на компанията присъстваха ER-6N и ER-6F, които са удобни за градски и извънградски условия, комбиниращи спорт, туринг и маневреност, нужна за натоварените градски пътища. Компанията не пропусна да покаже и 1 700-кубиковите си къстъми, които предлагат повече блясък на хром, отколкото нещо запомнящо се. Но черешката на тортата беше ZX-10RR, който със своите 210 коня и карбоново тяло, е готов да помете конкуренцията в световния шампионат този сезон.

От Triumph винаги очаквам повече и винаги оставам разочарован. Новата Daytona 675 не само, че не беше променена в никакъв важен аспект, който да я направи по-конкурентноспособна на 600-кубиковите и конкуренти, но и заради смешните 2-3 извършени промени, сега мотоциклетът има най-неудобната седалка при суперспортните машини. Speed Triple за радост на англичаните, обаче, все още се котира и продава добре на острова. Тази година оценката ми за Triumph е 3, тъй като не успяха да сътворят нищо запомнящо се.

За разлика от тях, на съседния щанд Yamaha предлагаха това, което всеки един моторист иска. Удобна седалка, здрав и мощен двигател, дизайн, красиви цветове и удобство при шофиране. R1 и R6 бяха любимците на всички, а компанията за поредна година доказа, че да накараш човек да се чувства добре на техните мотори е най-големият успех.

Yamaha R1 е подобрена в много аспекти – поведение на пътя, контрол, по-мощен двигател. Освен това, за първи път се доближава до характеристиките на SBK събрата му. R6 пък има нова система, която контролира въздушните струи, служещи за охлаждане и подобрение на аеродинамиката. С нея контролът на управление е много по-голям.

Спортният туринг FJR1300 се движи добре в продажбите на Албиона, но от Yamaha запазват параметрите непроменени, ако не броим малкото редовни модификации за по-добър контрол, които са неизменни всяка година. От друга страна, V-MAX се радваше на много погледи и интерес, които гарантират добро бъдеще на модела. Ще отбележа и присъствието на 1 900-кубиковия крузър XV1900A Midnight Star, за който искам да кажа, че е по-добре компанията да произведе автомобил за този агрегат.

И сега към Aprilia, които са подобрили своята RSV4 много, погледнато от гледна точка удобство на водача. Миналогодишният модел беше неудобен за по-високите мъже, но вече седалката е променена с малко, което дава свобода и не ограничава движенията за контролиране на мотоциклета. Италианците бяха заложили малко повече на друг вид мотори, а именно на 1 200 и 750-кубиковите Dorsoduro, които са в клас супермото и явно Aprilia им залага големи надежди, след като се опитваха да съсредоточат вниманието на посетителите върху тях. Но и там като цяло нямаше нищо запомнящо се, за разлика от другия италиански отбор – този на Ducati.

Звярът от Апенините показа новия си 1198SP Corse, който събираше изумените погледи със своите 168кг. тегло, бързо превключващ съединител и редица други неща, които превръщат този мотоциклет в претендент за всеки SBK подиум. Красотата и името им са пословични в мото средите, но с всяка изминала година това е единствената марка, която надминава очакванията на привържениците си.

Специално място между расовите състезатели беше отредено на новия 848 EVO, който не отстъпва по нищо на по-големите и е толкова способен да побеждава, колкото и те. Ducati представиха и новия си Diavel, който се радва на карбонова, матово черна „кожа” и собствена платформа. Нестандартният красив мотоциклет, съчетал в себе си стрийтфайтър и сърце на спортист има страхотни данни и характерни черти, които го отличават от всяко друго двуколесно, кръстосващо пътищата. Ducati отново подариха усмивки и радост с присъствието си.

Norton е марка, за която не бих могъл да кажа много, освен че залагането на традиция и взаимстването на по-малко от новите технологии работи перфектно за тях и компанията все още има добри пазари, въпреки че не ни показва нищо ново вече трета година подред.

Harley-Davidson отново изпъкваше с невероятния си щанд и блясък на хром, металик и поръчково боядисани мотори. Всичко беше подредено и толкова добре организирано, че хората колкото и да се тълпяха, винаги можеше да снимаш и разглеждаш без да пречиш на някой. Но за мен Harley си е едно име, което продава на невероятни цени, защото ако вземем за пример мотоциклетната марка Victory, която също имаше свои къстъми на изложението, разликата е малка, да не кажа никаква. Ако не четем името разбора се, което от своя страна струва повече, защото някои хора са решили да слугуват на марка мотори. При Harley имаше ръчно боядисан резервоар, който струваше £5 000, което за мен е лудост и затова преминах на Suzuki, където знаех, че ще намеря качество, удобство и нормални цени.

Първото нещо, което грабва окото ви е 1 300-кубиковата перлено бяла Hayabusa. Тя може да е ваша за малко над два поръчкови резервоара за Harley, а именно за около £10 500. Най-бързият серийно произвеждан мотор стоеше там в цялото си величие и съпоставяйки го с ZZR1400 на Kawasaki, за пореден път се убедих, че Suzuki ще владее тази територия години наред. Удобството, което предлага той, е уникално. Чувстваш се все едно си седнал на спортист от калибъра на хилядарките, но същевременно имаш един самолет под себе си.

Suzuki показа и своите нови GSX-R600 и GSX-R750, за които отзивите от всички страни бяха прекрасни. За втория се твърди, че ще властва в класа си през тази година, заради промените, които са внесени по него. Неговият 4-цилиндров, 16-клапанов двигател предлага по-голяма мощ от останалите, а с подобренията по окачването, моторът се контролира много по-лесно навсякъде по пътя.

От друга страна GSX-R600 е с промени, които го пращат от пътя директно на пистата и обещават невероятно поведение, заради новото спортно окачване, взаимствано от състезателните машини. B-King пък продължава да става все по-популярен сред мотоманиаците и се нарежда по продажби наравно до своя събрат Bandit, но много пред 1 800-кубиковите интрудери, които не се радваха на особено голямо внимание.

За Honda ще бъда кратък, защото и те бяха кратки. Нищо ново в CBR1000RR, а също и при CBR600RR, но от компанията бяха заложили на нещо, което никой друг не беше – кросови мотоциклети. Единственото място, на което можеше да се видят такъв вид мотори, беше техният щанд. Някой усеща, че мотокроса набира скорост във Великобритания по-бързо от очакваното и се надява да в първият, заел тази пазарна ниша в продажбите.

Надявам се другата година да има неща, за които да си заслужава да бъде писано повече отколкото тази! А на всички мотолюбители - лек и безавариен път!